Лидерството е трудна задача. Но понякога може да бъде и много лесно – просто трябва да не казвате глупави неща.
В духа на опростеното лидерство, даваме ви пример на три неща, които добрите лидери никога не трябва да казват.
1. „Не ми поднасяй изненади.“
Има хора, които чуват или казват това доста често и то е в следствие, че лидерът е дълбоко засегнат от някое събитие, което не е успял да предскаже и е засрамен от това. Точно тогава той се зарича повече да не бъде хващан в подобна ситуация.
Първоначално изпатилият лидер работи по-усърдно, по-дълго, асимилира обратната връзка, когато е поел някаква рискова задача, но тогава… появява се нещо непланирано и неочаквано и лидерът отново е оставен с пръст в уста.
Той удвоява усилията си, като добави още един защитен слой против катастрофи около себе си – мантра, която повтаря при всяка своя среща с хората, които работи: „Не ми поднасяй изненади“ (или близкото „Не се връщай с лоши новини.“)
Какво обаче се случва, когато лидерът казва на хората, с които работи да не му носят лоши новини или неприятни изненади? Те спират да му съобщават за лошите новини или изненади. Но това означава ли, че внезапно те са спрели? Разбира се, че не.
Това означава, че просто те се потулват… защото така им е казал лидерът. Което прави всички несъобщени проблеми бомба със закъснител, която може да избухне в най-неподходящия момент право в лицето на всички и най-вече лидерът.
Ако вие сте от хората, които много се притесняват от непредсказуемите събития, направете си услуга недейте да избягвате лошите новини или неприятените изненади. Опитайте обратното. Кажете на своите колеги „Ако случайно има някакви лоши новини или изненади, съобщи ми ги веднага.“ Така ще имате възможно най-голям шанс да контролирате процесите.
2. „Ако беше животно, какво точно щеше да си?“
Или „Кои книги ти повлияха най-много?“, или „Кой е любимият ти цвят?“, или всеки подобен въпрос, който според вас ще ви даде задълбочена информация дали някой потенциален кандидат за работа има „нужните качества“.
Тези въпроси доста често се оказват безсмислени псевдо-психологически техники и са точно с нулева тежест за разкриване на характера на някой кандидат за работа. Ако изпитвате нуждата да зададете такъв въпрос, за да се чувствате спокойни от това, направете го, но в никакъв случай не си правете каквито и да е заключения от получения отговор.
3. „Не го приемай лично.“
Наистина ли? Тоест искате да кажете, че говорите с някой човек, за самия него, за неговата работа, за неговия начин на живот, за неговите идеи, за нивото му на компетентност, за неговия избор, за неговите усилия, за неговата работа и в същото време искате той да не го приема лично?
При работата с други хора, отношенията са преди всичко лични и са от изключителна важност не само при изграждането на работната атмосфера, но и доста често при постигането на крайните резултати.
[fbcomments]
