На 08.03.2016 г. се случи събитие което е различно и нехарактерно за Планинската спасителна служба при БЧК.
Малко история: едно момче, което е претърпяло инцидент и в разцвета на силите си е приковано на инвалидна количка, но волята му е силна и това му помага да намери пътя да достигне целите си. Ние просто бяхме по неговия път и какво да направим – помогнахме му. Събрахме се, преживяхме момента и после всеки по неговата си следа. Но емоцията и усещането остана и това искаме да предадем и на вас. На кратко: трябваше да таранспортираме, макар нормално да се казва качихме, Влади на връх Мусала, 2925 м.н.в., и да го свалим долу – пак там, сред хората. Но кое беше интересното? Там, в средата, която е враждебна за нас, той, всички ние планинските спасители и неговите приятели усетихме свободата и какво е това, човек да помогне на друг, да усети, да преживее точно това чувство, да те заобгради красотата и да станеш едно цяло. Всичко беше балансирано и толкова спокойно. Нагоре всички бяхме притеглени от това да стигнем, да постигнем неговата цел, но и нашата. Това беше изпитание и за нас и за него. Две гледни точки, но притеглени от едно – да стигнем нашия връх. Всичко започна в 4,30 ч. сутринта. На върха пристигнахме в 15,00 ч. и 18,00 ч. бяхме долу в Боровец пред кабинката, живи и здрави, усмихнати и изморени. Не е ли това ценното и важното, заради което живеем. Другото е суета и мерене на самочуствие.
Участваха: 14 плански спасители + приятели и доброволци.
[fbcomments]
